ЗНАЦИТЕ НА БОГ
Веднъж в едно село, което се намирало непосредствено до голяма река се случило така, че реката започнала да приижда в следствие на поройни дъждове и напуснала коритото си. Селяните започнали да се спасяват кой както свари, само свещеникът на селото си останал в църката. Дошли загрижени съселяни да го приканят да напусне селото , защото съществувала опасност съвсем скоро селото да остане под водата заедно с къщите.
-Отче , бързо да напукаме селото, че реката след минути ще залее всичко - казали изплашените селяни оглеждайки се постоянно какво става наоколо.
-Не берете грижа за мен , Бог ще ме спаси - изрекъл с непоколебима смелост свещеника и продължил да стои невъзмутим в очакване на Божията милост. Селяните не чакали дълго и побегнали в обратна на наводнението посока . Реката неумолимо вървяла по своят път и де що срещнела по пътя си го отнасяла с лекота със себе си. В селото не се мяркал жив човек, само отнякъде се чувал гласа на домашни животни останали по кошарите в очакване на края. Отчето се видял принуден да се покатери със сетни усилия върху камбанарията на църквата като за малко да падне в буйните води на придошлата река.
В това време покрай църквата , която вече била под водата, стърчала само камбанарията отгоре, минала лодка с едно семейство . Мъжът който я управлявал като забелязал , че отчето стои на покрива, веднага направил маневра към него и с мъка успял да задържи лодката в непосредствена близост.
-Скачай отче –викнал човека – ще се сместим и ще намерим място и за теб. В село вече никой не остана , а къщите са под водата. Не знам дали ще мога да удържа още лодката, така идвай бързо. Служителят на Бог обаче изглежда не бил изобщо притеснен от случващото се около него, бил убеден че това е изпитание за него, за вярата му в Бог и отвърнал:
-Приятелю, не се притеснявай за мен, Бог ме пази и изпитва в този момент.
Още преди да завърши изречението си лодката била отнесена от силното течение и за малко да се обърне. Водата прииждала все повече и повече и вече докосвала обувките му . Леко притеснение започвало да завладява свещеника, та той не помнел подобно нещо да се е случвало. Ала вярата му била силна и той нямал даже капка съмнение в действията си. По едно време голямо парче от ограда носещо се по течението на нестихващата река се закачило за останала малка част от камбанарията над водата. Стояло там няма и минута и под напора на следващият тласък на реката се понесло надолу. Отново завалял проливен дъжд , който допълнително повишавал нивото на придошлата река с всеки изминал миг. Раздразнен и ядосан на Бог, свещеникът виждал своят неизбежен край. Това било и последното нещо което минало през ума му, в следващият миг бил във водата и понеже не умеел да плува се удавил.
След като умрял и се пренесъл в божиите селения силното възмущение и гняв че бил изоставен от Бог все още присъствали в него. С тази своя нагласа свещеника тръгнал да търси сметка от Бог за бездействието му .
-Господи - силно раздразнен се провикнал той – служих ти вярно и неотлъчно през целият живот , прославях името ти всеки ден , а в накрая на живота ми Ти ме остави да се удавя в реката. Нима това заслужавам?
-О , свещенико, нима не беше достатъчно на три пъти да ти изпратя някой или нещо което да ти напомни Мен. Нима ти послуша своите съселяни, когато ги изпратих да те предупредят? Качи ли се на лодката със семейството, която ти осигурих? И най-накрая ти изпусна ли онова голямо парче от ограда, което довлече реката по Моя воля при теб? Какви по-ярки знаци си очаквал да ти дам?
Засрамен, свещеникът не могъл да отговори и останал дълго в размишление.
